Моделиране на прехода в заетостта, породен от ИИ
Повечето дискусии за ИИ и заетостта започват с прост въпрос: Кои професии може да изпълнява ИИ?
Този въпрос е важен, но не е достатъчен, за да предвидим какво ще се случи с работещите. Една технология може да изпълнява много от задачите в дадена професия, без да премахва самата професия. За това може да има редица причини. Човешкото участие може да остане незаменимо, защото клиентите искат общуване с човек, институциите изискват човек да носи отговорност или работата предполага физическо присъствие и човешка преценка. Или по-ниските разходи могат да увеличат търсенето достатъчно, за да расте заетостта в даден отрасъл, вместо да се свива, дори когато ИИ повишава производителността на работещите.
Рамката на OpenAI за прехода в заетостта под влияние на ИИ предлага нов подход към тези възможности. Вместо да приема техническата възможност за автоматизация като прогноза за изместване на работещите, тя задава три въпроса:
Може ли ИИ да изпълнява значителна част от задачите в професията?
Остава ли човекът ключов за изпълнението, надзора или поемането на отговорност за работата?
Ако ИИ понижи цената на услугата, ще нарасне ли търсенето достатъчно, за да поеме повишената производителност?
Приложена към 921 професии, обхващащи около 148 милиона работни места в САЩ, рамката очертава по-разнообразна картина на прехода на пазара на труда. Около 18% от работните места са изложени на сравнително висок риск от автоматизация, 24% вероятно ще се реорганизират, 12% биха могли да се увеличат с ИИ, а при 46% се очакват по-малко промени в близко бъдеще.
Тези категории не са прогнози, че определен процент от работните места ще изчезнат. Те показват къде различните видове промени могат да се проявят първо.
Работни места с по-висок риск от автоматизация: Тук могат да попаднат оператори за въвеждане на данни, служители в телемаркетинга, коректори и някои счетоводни или административни длъжности. Голяма част от работата включва обработка, проверка или предаване на стандартизирана информация — задачи, които ИИ все по-успешно изпълнява, без човек пряко да предоставя крайната услуга. Търсенето на тези дейности може да не нарасне достатъчно, за да компенсира повишената производителност.
Тези работни места изискват внимателно наблюдение, особено когато са съсредоточени в определени райони или работещите имат малко възможности да преминат към сродни длъжности. Но дори тук техническите възможности не водят автоматично или незабавно до изместване на работещите. Работодателите все пак трябва да преработят работните процеси, да интегрират ИИ със съществуващите системи, да управляват грешките и регулаторните рискове и да преценят дали автоматизацията действително е по-евтина от запазването на персонала.
Работни места, които ще се реорганизират: Втора, по-голяма група вероятно ще се реорганизира, вместо да изчезне. Вероятни примери са юристите, счетоводителите, софтуерните разработчици, финансовите анализатори и учителите. ИИ вече може да изготвя проекти на договори, да обобщава доказателства, да подготвя финансови анализи, да пише код и да създава учебни материали. Но клиентите и институциите все още се нуждаят от хора, които да правят преценки, да поемат отговорност за решенията, да разбират необичайни случаи и да изграждат отношения с колеги, ученици или клиенти.
ИИ може да позволи на всеки юрист да преглежда повече документи, на всеки разработчик да пише повече код, а на всеки учител да подготвя повече материали, съобразени с индивидуалните потребности. Това би могло да намали труда, необходим за някои дейности, но в самите професии човешката роля остава ясно изразена. Основният въпрос става как се променят длъжностите: кои задачи се възлагат на ИИ, кои остават за работещите и дали началните позиции и кариерните пътеки продължават да дават възможности за учене.
Работни места, които се увеличават с ИИ: Това са дейности, при които ИИ може да намали разходите достатъчно, за да стимулира търсенето. Примери са частните учители, консултантите по психично здраве, личните финансови съветници и някои здравни специалисти. Понастоящем тези услуги са скъпи или труднодостъпни за много хора. В тези области по-високата производителност не означава непременно по-малко работещи. По-достъпните частни уроци биха могли да насърчат повече семейства да ги ползват. По-евтините финансови консултации биха направили индивидуалните съвети достъпни за домакинства, които сега не могат да си позволят консултант. С помощта на ИИ лекарите биха могли да осигуряват повече проследяване и продължаващи грижи. Ако търсенето нарасне достатъчно, общата заетост може да се увеличи, дори когато всеки работещ става по-производителен.
Работни места с по-малко промени в близко бъдеще: Тук попадат много професии, чиито основни задачи остават физически и трябва да се изпълняват на определено място: електротехници, водопроводчици, покривни майстори, строителни работници и много служители в заведенията за хранене. ИИ може да помага с графици, разчети, обучение, наличности или общуване с клиенти, но засега не може да прокарва електроинсталации, да ремонтира тръби, да подменя покриви или да приготвя и сервира храна.
Тези професии няма да останат незасегнати от ИИ. Административните и управленските им задачи може да се променят, а напредъкът в роботиката с времето би могъл да разшири обхвата на автоматизацията. Засега обаче основната им работа е сравнително слабо податлива на автоматизация чрез езиков ИИ, което прави големите промени в краткосрочен план по-малко вероятни.
Първите ефекти от ИИ вероятно ще се проявят чрез промени в задачите, работните процеси и изискваните умения, преди да доведат до масово изчезване на професии. Всъщност още сега реалното използване на ИИ е по-широко в професиите, определени като изложени на по-голям риск от автоматизация. Използването на ChatGPT е около три пъти по-разпространено в най-застрашените професии, отколкото сред работещите като цяло.
Последните промени в безработицата обаче не следват пряко степента на техническа възможност за автоматизация. От първото тримесечие на 2024 г. безработицата е нараснала повече в някои по-слабо изложени на автоматизация професии, отколкото в тези, които рамката определя като най-застрашени от ИИ. Това обаче не доказва, че ИИ няма ефект върху пазара на труда. Безработицата по професии отразява множество влияния. Някои промени могат да се проявят първо в наемането, възможностите за начинаещи, заплатите или съдържанието на работата, а не в съкращенията.
ИИ не предопределя едно неизбежно бъдеще на труда. Техническите възможности са важни, но също и институциите, потребителското търсене, бизнес решенията, регулациите и трайната стойност на човешкото участие. Предложената в този доклад рамка за прехода показва, че различните професии ще изискват различни мерки на политиката.
За работните места с висок риск от автоматизация може да са нужни системи за ранно предупреждение, целева подкрепа за адаптация и планове за преход, разработени на местно ниво.
За работните места, които вероятно ще се реорганизират, може да са необходими актуализирани обучения, професионални стандарти, правила за персонала и по-ясни очаквания за човешкия надзор.
Работните места с потенциал за растеж могат да спечелят от политики, които насърчават внедряването на ИИ, разширяват достъпа и подготвят повече хора за работа в съответната област.
За всички категории създателите на политики се нуждаят от по-добра информация в реално време. Традиционната статистика за труда е ценна, но често се обновява твърде бавно, за да улови промените в задачите, очакванията на работодателите и използването на технологии. Съчетаването на данни за заетостта с показатели за възможностите на ИИ и реалното му внедряване може да даде по-навременна картина за това къде се натрупва натиск.
